Как две златни рибки НАИСТИНА изпълниха моето най-съкровено желание



Ще ви разкажа моята история, която искам да приемете с отворено сърце и ум.
Искам да повярвате в чудесата и да се вдъхновите от нея, за да започнете да изпълнявате своите желания!
Когато бях на 18 бях влюбена не в кой да е, а в един автомобил. Точно така - автомобил : Рено Клио. Толкова силно го желаех, мечтаех и копнеех за него -  не мога да ви опиша. Покрай мен не можеше да мине Клио, което да не бъде съпроводено с безброй радостни викове, охкания, тюхкания и какво ли не, изразяващо огромната ми симпатия към малката кола. Където видех паркирано Клио се мятах на капака му да го прегръщам, снимах се с него и го галех.




За съжаление, не можех да си го позволя, защото тогава беше сравнително нов автомобил, непосилен за джоба на родителите ми. Обаче мечтите са безплатни и аз си лелеех на воля. Изтъркаля се времето, дойде и рождения ми ден и за подарък получих... 

Не беше Рено Клио, а две златни рибки.


Всеки от нас е чувал историята за рибаря и златната рибка , та аз да не остана по-назад, не само че си пожелах, можете да се досетите какво, но освен това -

кръстих рибките Рено и Клио. 

И така лятото дойде, аз се подвизавах в Слънчев бряг и се запознах с двойка възрастни англичани, горди собственици на апартаментче в комплекса, където работех. Станахме си близки, както с повечето семейства летуващи там, и те ми споделиха, че им писнало да взимат рент-а-кар и мислят да си докарат кола от Англия, да им е на разположение като са си в Слънчев бряг. Одобрих идеята им и те ме попитаха дали бих се грижила за колата през зимата, докато ги няма. Уговорихме подробностите и аз се съгласих. 

Попитах каква кола мислят да докарат,
отговорът беше - РЕНО КЛИО.

Можете да си представите в какъв пристъп на щастие изпаднах, подскачах, плясках с ръце като малко дете.
Те останаха очудени от реакцията ми, та бързах да им обясня, преди да ме помислят за тотална откачалка. 
Зарадваха се на моята радост и останаха доволни, че ще има кой да се грижи за колата им.
След два месеца я докараха, моята прекрасна Климентина.
Така я кръстих, мисля, че й отива. 



Когато ми казаха, че искат да я прехвърлят на мое име, останах очудена, че ми гласуват такова доверие, а ме познават от съвесем малко време.
Зарадвах се, че има и такива хора, защото доста често подхождаме с недоверие. Може би ни е географска черта.
Най-голямото ми очудване беше, когато видях документите. 

Бяха купили колата на рождения ми ден.

Разбира се, аз тогава дори не съм ги познавала, но моите две златни рибки си бяха свъшили работата чудесно.

След 5 години, хората ми подариха Климентина. Казаха, че вече е стара за тях, искаха да си докарат по-нова кола, с повече екстри, защото смятат да прекарват повече време в България и искат да обикалят из страната, за да я опознаят.

Освен цялото вълшебство по сдобиването ми с тази кола, аз имах особена връзка с нея. Обичах я наистина, тя за мен не беше просто предмет.

Да ви кажа честно, тя ми отговаряше с любов и вярна служба.
Нито веднъж не се развали сериозно, нито веднъж не ме изостави на пътя.
Два-три пъти се е случвало да се повреди и винаги е било след като съм стигнала там, за където съм тръгнала.
Е, правеше ми номера, щом си позволявах да погледна обява за някоя друга кола в интернет, но бързо ми се отсърдваше.
До съвсем скоро бяхме заедно, но се наложи да се разделим.
Изгубих верен приятел, но запазих надеждата за сбъдването на истинските мечти.


Мечтайте! Визуализирайте! Бъдете смели в желанията си и вярвайте, че Вселената ще ви откликне, както откликна на моята мечта!
Вярвайте, че чудесата се случват и го правете с отворено сърце!
Но не забравяйте най-важното - купете си златни рибки!




И ВИНАГИ, КОГАТО ВИДИТЕ ЗЛАТНА РИБКА, СИ НАМИСЛЯЙТЕ ЖЕЛАНИЕ!

Христина Лалева 






Няма коментари:

Публикуване на коментар